Джейсън Фърман: „Имиграцията е най-важният фактор“

Тази публикация е версия на място на нашия бюлетин Unhedged. Премиум клиентите могат да се записват тук, с цел да получават бюлетина всеки работен ден. Стандартните клиенти могат да надстроят до Premium тук или да прегледат всички бюлетини на FT

Добро утро. Вчера в нашия обзор на резултатите на потребителските компании в Съединени американски щати заключихме, че общата картина „ изрично не е на страна, която се плъзга към криза “. Трябваше да сме по-категорични. Скоро откакто публикувахме, докладът за продажбите на дребно през юли сподели най-силния месечен растеж от януари предходната година, а основният изпълнителен шеф на Walmart сподели, че „ не изпитваме по-слаб консуматор “. Помните ли страха от рецесията предходната седмица? Да, ние също не го вършим. Изпратете ни имейл: [email protected] и [email protected].

Интервю от петък: Джейсън Фърман

Джейсън Фърман е професор по стопанска система в Харвардския университет и помощник в Института за интернационална стопанска система Питърсън. Той е бил ръководител на Съвета на икономическите съветници по време на администрацията на Обама. Той приказва с нас за икономическите тласъци, имиграцията, ИИ и доста повече. 

Нехеджирани : Икономическите индикатори са из цялата карта. Ужасни индустриални изследвания, да вземем за пример, до момента в който пазарът на труда наподобява стабилен. Това извънредно сложна за анализиране стопанска система ли е?

Фърман: Съгласен съм, че сега имаме известна доза необикновени странности в стопанската система. Част от това е премерване. Има голямо нарастване на имиграцията, която се наблюдава доста едва в данните в действително време. Това визира неща като връзката сред Брутният вътрешен продукт и GDI и изследвания на заетостта в семействата и заплатите. 

Вторият фактор е, че позицията на макрополитиката е много необикновена, защото е доста мощно експанзионистична от фискална страна и доста мощно свиваща се от страна на паричната. Тези два инструмента въздействат по друг метод на другите елементи на стопанската система. Така че виждате по какъв начин индустриалните структури порастват и жилищните жилища падат и тъкмо това бихте очаквали, в случай че фискалната политика субсидираше индустриалните структури и високите лихвени проценти на Фед осакатяваха жилищния бранш.

Нехеджирани: Лошо ли е фискалната политика да прави едно, а паричната политика друго?

Фърман: Мисля, че е тъпо, че имаме експанзионистичната фискална политика, която имаме сега. Съединени американски щати имат най-големия недостиг от всички развити стопански системи. Пазарите в действителност наподобяват много спокойни по този въпрос. Лихвените проценти са по-високи, в сравнение с бяха преди пет години, само че в огромната скица те към момента са ниски. И в случай че не друго, част от аргументите, заради които краткосрочните лихвени проценти в Съединени американски щати са по-високи от доста други развити стопански системи, е, че Фед има повече фискална политика, против която се бори. Не виждате този вид фискална агресия в Обединеното кралство или в еврозоната.

Нехеджирани: По време на последния огромен инфлационен припадък, в края на 70-те и началото на 80-те години, инфлацията щеше да падне, след това да се върне. Фед неведнъж беше заставен да се откаже от намаляването на лихвените проценти. Колко обезпокоени би трябвало да са вложителите и Фед от обновяване на инфлацията? 

Фърман: Хората, които не престават да споделят, че това ще бъде като през 70-те и 80-те години, всички ще бъркат. Причината, заради която всички те ще бъркат, е тъкмо тъй като не престават да го повтарят. Това е самонеизпълняващо се знамение. 

Нашите основатели на парична политика са научили доста и в този момент са доста по-надеждни. По време на целия този епизод средносрочните инфлационни упования бяха съвсем закотвени. Така че централните банки влязоха в това с огромно доверие. И вижте какво направиха: инфлацията спадна с два процентни пункта през последната година, а Фед резервира лихвените проценти същите. Те бъркат, както би трябвало, във връзка с инфлацията на мандата. Едва с последните две разпечатки за работни места и последните две разпечатки за инфлацията те се изместват към страната на заетостта на мандата. 

Незастраховани: Какво търсите в идващия отчет за работни места?

Фърман: Най-вече в изследването на семействата [което генерира % на безработица], тъй като ние не знам какво е растежът на заплатите на доходност. Ако видите брой на заплатите от 150 000 [в изследването на заведението], не знаете дали това е положително или неприятно, тъй като какъв брой имигранти получаваме, това оказва огромно въздействие върху растежа на рентабилните работни места. Докато ние знаем какво значи по-високо или по-ниско равнище на безработица. Това е също толкоз просто, колкото, върви ли нагоре или надолу? Ако равнището на безработица се задържи на 4,3 %, концепцията, че [разочароващите доклади за работните места през юли] е просто от краткотрайни съкращения или урагана Берил, е неправилна. И бих очаквал изцяло, че Фед ще прочете данните по същия метод и ще понижи с 50 базисни пункта и ще алармира, че ще направи повече 50, в случай че са нужни. От друга страна, в случай че равнището на безработица падне назад до 4,1, ще наподобява, че предишният месец е просто случайност, ще въздъхнем с облекчение. Но не мисля, че към този миг има данни, които биха могли да спрат Фед да понижи през септември.

Нехеджирани: Знаем ли задоволително за фискалния метод на който и да е от претендентите за президент да кажете нещо потребно?

Фърман: Обединеният републикански надзор би бил най-фискално експанзивният резултат. Ентусиазмът на републиканците за понижаване на налозите надалеч надвишава ентусиазма на републиканците за съкращения на разноските.

Оставени на личните си средства, демократите не се интересуват доста от недостига в наши дни. Но те имат огромен вкус за увеличение на налозите върху високите приходи и вследствие на това евентуално биха могли да платят огромна част от новите разноски, които евентуално биха прокарали. Някои хора може да не харесват този фискален микс, само че той няма да бъде доста експанзионистичен. 

Голяма дива карта във всичко това са пазарите. Кога пазарите ще принудят Вашингтон да се заеме по-сериозно с този въпрос? Ако 10-годишната рентабилност надвиши 5 %, мисля, че ще притегли вниманието на който и да е президент. Те нямат различен избор, с изключение на да се ангажират съществено с фискалните въпроси. В противоположен случай идващият президент има доста място и евентуално ще го употребява.

Незастраховани: Хареса ни вашата публикация за икономическото влияние на ИИ. Как смятате, че AI ще повлияе на стопанската система? 

Фърман: Прогнозите за ИИ би трябвало да имат в действителност необятен поверителен период. Толкова сме изпреварили това, което всеки от нас е считал, че AI ще бъде през 2024 година, само че множеството компании към момента не са разбрали по какъв начин да го употребяват. Така че в кратковременен проект мисля, че получаваме търсене на неща като центрове за данни, само че не получаваме „ предложение “ във връзка с нараснала продуктивност. Ако не друго, това е кратковременен срещуположен вятър за продуктивността, тъй като наемаме толкоз доста хора, с цел да схванат по какъв начин да употребяват AI, преди да сме го внедрили. Но мисля, че всички тези вложения в последна сметка ще се изплатят.

Една от опциите е генеративният ИИ да се окаже иновация, която понижава неравенството, вместо да го усилва. Това е малко като инспекция на правописа: по-полезно е, в случай че сте неприятен правопис. Ако казусът е подобен, това би помогнало ИИ да остане политически жизнерадостен, стига да се уверим, че държавните управления не пречат. По въпроса за заменяне на работа съм оптимистичен. Но в случай че изкуственият разсъдък стартира да замества огромен брой служащи в разнообразни области по едно и също време, това би било предизвикателство. Но това би било добър проблем, защото евентуално би било предизвикателство в свят, в който AI ни е оказал помощ да станем толкоз богати, че можем да си позволим решения. 

Нехеджирани: Компаниите и държавните управления вършат ли задоволително, с цел да плануват тези евентуални провокации?

Фърман: Ако аз бях държавното управление, главното нещо, което щях да бъда което се опитваме да създадем, е да разберем по какъв начин можем да имаме повече AI. Част от това ще бъде усъвършенстване на разрешителните и финансирането на проучванията. Притеснявам се, че доста от проучванията са мигрирали в фирмите, които не ги споделят, и по този начин губим от позитивните резултати. По отношение на регулацията се безпокоя повече, че държавното управление ще направи прекалено много и ще го направи прекомерно неуместно, а не прекомерно малко. Не желая AI супер регулатор — желая магистралната администрация, SEC и FDA да имат опит в AI, с цел да могат да схванат по какъв начин се употребява в техните разнообразни области, само че да го контролират тъкмо както контролират автомобилната сигурност или медицинските устройства сигурност.

Незастраховани: Вашите мнения повдигат общ въпрос за софтуерната стопанска система. Има една линия на мисли, която споделя, че последните няколко кръга на нововъведения са довели до дребен брой компании и лица, които жънат всички награди, до момента в който останалите от нас са изоставени. И това са същите компании, които имат целия проучвателен мускул в ИИ. Съгласни ли сте?

Фърман: Компаниите порастват частично, тъй като вършат невероятни неща и ние би трябвало да желаеме това. Не мисля, че Европа седи там и се усеща ужасно, че няма огромни софтуерни компании, тъй че да не се тревожи за монополистите. Но въпреки това, някои компании са се развили посредством нападателни сливания и антиконкурентно държание, а това е неприятно за потребителите. Мисля, че днешните цифрови колоси са колоси частично тъй като са невероятни и частично тъй като са създали набор от нападателни неща. И това, което би трябвало да създадем, е да реализираме верния баланс за прекъсване на нападателните неща, като в същото време запазим всичко, което е положително за тях. Мисля, че в Европейски Съюз отиват малко надалеч в ограничението на монополистите. А тук, в Съединени американски щати, евентуално не вършим задоволително. Но ще забележим какви са средствата за отбрана в някои от идните тествания.

Незастраховани: Вие свършихте доста работа по промяната в опазването на здравето. Смятате ли, че частните застрахователи са спънка или част от решението?

Фърман: Някои от нововъведенията на застрахователните компании са страхотни. Те измислиха неща като диференцирани формуляри за медикаменти, тесни мрежи, HMOs и шерване на разноските, които, макар че не са безусловно известни, са икономисали доста пари, без да нараняват здравето на никого. Не знаем отговора по какъв начин да направляваме разноските за опазване на здравето. Този отговор, както всичко останало в стопанската система, е нещо, което най-добре се измисля от фирмите, които се конкурират една с друга. Но това, което желаете да извършите, е да се уверите, че здравноосигурителните компании не се конкурират една с друга по неприятен начин; да вземем за пример обезпечаване единствено на здравите и изхвърляне на болните. Законът за налични грижи направи доста, с цел да спре тази отрицателна конкуренция, само че към момента има част от нея – има още повече от нея в Medicare Advantage, частните здравноосигурителни проекти за възрастни хора. Има стъпки, които държавното управление може да предприеме там.  

Нехеджирани: Настроенията за стопанската система останаха доста отрицателни, макар че нещата се усъвършенстваха. Има ли проблем с усещането?

Фърман: Обективно, бих могъл да опиша история, в която хората биха били ненапълно отрицателни за стопанската система. Заплатите порастват по-бързо от цените, само че единствено лека-полека, а растежът не е толкоз бърз, колкото беше преди пандемията. И в този момент равнището на безработица пораства. Така че мисля, че има някаква причина да бъдем малко отрицателни. 

Това, което е доста по-трудно за пояснение, е величината на негативността. Въпреки че е намалял ненапълно с спада на инфлацията, той към момента е доста твърдоглав. Така че мисля, че има композиция: част от нея е заложена от действителното икономическо развиване, само че е трагично увеличена от неикономически събития.

В изследването на FT, което излезе неотдавна, хората са доста по-положителни за това по какъв начин Камала Харис би се справила с стопанската система по отношение на Тръмп, в сравнение с за Байдън по отношение на Тръмп. Не мисля, че някой в действителност би трябвало да има друго мнение там. Ако ненавиждате или обичате Байдън, би трябвало да ненавиждате или обичате и Харис. Но доста хора трансформираха мнението си за стопанската система въз основа на това кой е претендентът. 

Нехеджирани: Споменахте, че едно от нещата, които усложняват измерванията сега, е имиграцията. Как гледате на въздействието на имиграцията? 

Фърман: Имиграцията е най-важният фактор в стопанската система на Съединени американски щати през последните няколко години. Това е повода, заради която прибавяме работни места, вместо да ги изваждаме, и повода, заради която можем да растем с 3 %, до момента в който инфлацията пада. Съединени американски щати имат две неща, които никоя друга страна в света няма в композиция. Едната е, че това е доста привлекателна дестинация за имигранти; второто са имигрантите, които идват тук, работят. Нивата на претовареност на имигрантите в Европа са доста по-ниски, в сравнение с в Съединени американски щати. 

Много от това обаче е било срещу нашите закони. И ми е много неловко да споделям, че би трябвало да анулираме нашите закони, единствено тъй като одобрявам резултата. Трябва да променим нашите закони по метод, който схваща, че се нуждаем както от висококвалифицирана, по този начин и от нискоквалифицирана имиграция. Защото риг